Показанията на последния комендант на Берлин
На 23 април 1945 година на Хитлер било обявено, че командирът на 56-и танков корпус военачалник Хелмут Вайдлинг е преместил щаба си и вече е на запад от Берлин – макар, че трябвало да го пази против Червената войска, която настъпвала от изток.
Въз основа на този слух Хитлер заповядал генералът да бъде разстрелян. Но Вайдлинг пристигнал напряко в бункера на фюрера, където се криели висшите ръководители на нацисткия райх, и съобщил, че слухът е напълно лъжовен, а истината е тъкмо противоположната – неговият щаб е съвсем до самите предни окопи.Тогава Хитлер трансформирал решението си и на 24 април го назначил за командващ на защитата на Берлин.
Когато генералът научил това, споделил: „ Щеше да е по-добре, в случай че ме беше разстрелял! “, само че въпреки всичко приел новото си предопределение.
Оказало се, че Хитлер бил впечатлен от смелостта на Вайдлинг, който не избягал от фронтовата линия. Фюрерът към този момент нямал разполагаем съвсем никакъв от малко малко кадърен офицер, комуто да повери защитата на града. Той се канел да трансформира тази защита в немска версия на борбата за Москва: да победи руската войска в отбранително стълкновение и да премине в контра-настъпление.
Разбира се, налудничавите му проекти не можели да бъдат осъществени и от най-способния военачалник. Ден след ден последните немски елементи, формирани от остатъци на разгромени подразделения, от опълченци и юноши от „ Хитлерова юноша “ („ Хитлерюгенд “), отстъпвали и развявали бели флагове.
Вайдлинг докладвал всеки ден на Хитлер за обстановката. На 30 април фюрерът схванал, че по-нататъшната битка е безнадеждна, умъртвил обичаното си куче, а по-късно се самоубил дружно със съпругата си Ева Хитлер (Браун).
Когато научил това, сутринта на 2 май военачалник Вайдлинг се предал на руснаците, подписал акт за капитулация и наредил на останалите немски войски в столицата да прекратят съпротивата. Битката за Берлин завършила. На 3 май 1945 г. Вайдлинг към този момент давал показания на руските следователи в щаба на разузнаването на 1-ви Белоруски фронт.
Тези показания са извънредно забавни, с цел да бъде разбрана ситуацията измежду кръговете на немското командване в края на Втората международна война.
Вайдлинг, сходно на много свои колеги-офицери, се оплаквал от деградацията на немското командване по време на войната; деградация, породена от желанието на Хитлер персонално да управлява дейностите на всички войски: „ Трябва да отбележа, че руснаците по време на войната отидоха надалеч напред в тактически смисъл, а нашето командване отстъпи обратно. Нашите генерали са парализирани в действията си. Командващият армия няма право да трансферира по своя преценка батальон от един бранш в друг без позволение от Хитлер. Това доста пъти причиняваше гибелта на цели съединения. Да не говорим командирите на дивизии и корпуси – те са лишени от опцията да работят съгласно ситуацията, да демонстрират самодейност. Всичко би трябвало да се прави по заповед от горната страна и тези заповеди постоянно не съответстват на ситуацията на фронта “.
Въпрос на следователя: „ Какви бяха заповедите на Хитлер за отбраната на Берлин? Осветете основаното състояние в Берлин в момента на вашата капитулация “.
Отговор: След като бях назначен за командващ защитата на Берлин, получих заповед от Хитлер да пазя града до последния човек. От първия момент ми беше ясно , че няма метод да направя това с надежда за успех. С всеки минал ден ситуацията на бранителите се утежняваше, руснаците затягаха обръча към нас, като с всеки минал ден се приближаваха към центъра на града. Аз рапортувах всяка вечер на Хитлер за ситуацията и ситуацията. Към 29 април ситуацията с боеприпасите и храната стана доста тежко, особено с боеприпасите. Разбрах , че по-нататъшната опозиция от военна позиция е безумно и престъпно. На 29 април вечерта, откакто рапортувах час и половина на Хитлер и подчертах, че няма опция за продължение на съпротивата и всички очаквания за снабдяване посредством самолети са рухнали, Хитлер се съгласи с мен и съобщи, че е дал специфична заповед за прехвърляне на муниции със самолети и, в случай че на 30 април обстановката с доставката на муниции и храна по въздух не се подобри, той ще разреши изоставянето на Берлин и войските да опитат да пробият обръча “.
Това била последната среща на Вайдлинг и Хитлер. На другия ден фюрерът се самоубил и генералът незабавно се възползвал от това: „ Дадох заповед на звената, които могат и искат, да си пробиват път, а другите да сложат оръжие. На 1 май в 21 ч. събрах чиновниците от щаба на 56-ти танков корпус и тези от щаба за защитата на Берлин за да решим дали ще си пробиваме път или ще се предадем на руснаците. Аз заявих, че съпротивата е безполезна, че излизането от „ котела “ значи просто да се влезе в различен „ казан “. Всички ме поддържаха и в нощта на 2 май аз изпратих полковник декор Дюфинг като пратеник при руснаците с предложение за прекратяване на съпротивата на немските войски. Макар да бях командир на защитата на Берлин, ситуацията в града беше такова, че се почувствах в безопасност единствено при руснаците “.
Впоследствие генерал Хелмут Вайдлинг е наказан за военни закононарушения, които признава, че са осъществени на територията на Съюз на съветските социалистически републики под негово командване. Осъждат го на 25 години затвор. Той умира през 1955 година в град Владимир, също там е заровен.
През 1996 година посолството на Германия в Москва подаде молба военачалник Хелмут Вайдлинг да бъде оправдан. Молбата беше отхвърлена като неоснователна.
–
